Китай е индустриален колос. Той произвежда повече стомана, повече кораби и повече електроника от всяка друга държава. Но този колос има глинени крака. Или по-точно – гладни крака.

Китай страда от остър ресурсен дефицит. За да поддържа огромната си икономика и население, Пекин трябва да внася колосални количества петрол, желязо, соя и газ. Това превръща географията в най-големия враг на Си Дзинпин.

Енергийният кошмар: "Дилемата на Малака"

Китай внася над 70% от петрола, който потреблява. По-голямата част от него идва от Близкия изток и Африка. За да стигнат до китайските пристанища, танкерите трябва да минат през един тесен пролив между Малайзия и Индонезия – Малакския пролив.

Това е "гърлото" на китайската икономика. Стратегическият кошмар на Пекин е прост: В случай на война (например за Тайван), Военноморските сили на САЩ могат просто да блокират пролива. Китайската икономика и армия ще останат без гориво за няколко месеца. Това е причината за агресивното строителство на флота – опит да се счупи тази зависимост.

Храната: Сигурност на празна маса

Китай има 20% от световното население, но само 7% от обработваемата земя. Страната е най-големият вносител на храни в света.

• Соята: Китай внася огромни количества соя (основно от Бразилия и САЩ), не за да ядат хората тофу, а за да хранят прасетата. Свинското е стратегически ресурс в Китай. Без вносна соя, цената на месото скача, а това води до социално недоволство.
• Зависимост от врага: Парадоксално, Китай зависи за прехраната си от своите геополитически съперници (САЩ, Австралия, Канада).

Желязната зависимост

Китай произвежда половината стомана в света. Но за да го прави, му трябва желязна руда. Над 60% от желязната руда идва от Австралия – държава, с която Китай е в лоши отношения и която е част от военния съюз AUKUS (със САЩ и Великобритания). Ако Австралия спре кранчето, китайските строежи и заводи спират.

Митът за "Зелената доминация"

Често чуваме, че Китай контролира зелената енергия (литий, кобалт, редкоземни елементи). Това е вярно, но с една уловка. Китай контролира преработката (рафинериите), но не винаги притежава мините. Суровините идват от Африка (Конго) и Южна Америка (Чили). Тези суровини също пътуват с кораби. Една морска блокада би спряла и производството на батерии и соларни панели, с които Китай толкова се гордее.

Заключение: Гигантът е на диета

Си Дзинпин говори за "двойна циркулация" и самодостатъчност. Но данните показват друго. Китай е дълбоко интегриран в глобалната търговия и е зависим от ресурсите на света.

Тази уязвимост е основната спирачка пред война за Тайван. Пекин знае, че в момента, в който изстреля първата ракета, танкерите с петрол и корабите със зърно ще спрат. И тогава "Фабриката на света" ще угасне.