[Фронт III / Тема 11] Стратегическа компресия: Защо Китай става по-агресивен, когато е най-слаб?

В продължение на десетилетия китайската външна политика се водеше от максимата на Дън Сяопин: „Крий силата си и чакай момента“ (Hide your strength, bide your time). Китай беше тихият гигант, който работеше, търгуваше и се усмихваше.

Днес този Китай го няма. На негово място виждаме „Вълча дипломация“, военни заплахи срещу Тайван и сблъсъци в Южнокитайско море. Много западни анализатори се питат: „Защо Пекин си създава врагове точно сега, когато икономиката му буксува?“

Отговорът се крие в термина „Стратегическа компресия“. Китай не става агресивен, защото се чувства силен. Той става агресивен, защото усеща, че времето му изтича.

Затварящият се прозорец

Лидерите в Пекин виждат същите графики, които разгледахме във Фронт I и II (демографския срив и икономическия застой). Те знаят математиката по-добре от нас. Изводът им е плашещ: Китай никога няма да бъде по-силен спрямо САЩ, отколкото е днес.

• Вчера бяха твърде слаби.
• Утре ще бъдат твърде стари.
• Днес е единственият момент за действие.

Това усещане за спешност („Сега или никога“) води до прибързани и рискови ходове. Стратегическото търпение е заменено от стратегическа паника.

Национализмът като заместител на растежа

Комунистическата партия имаше неписан договор с народа: „Вие нямате свобода, но ние ви правим богати.“ Сега, когато икономиката спира (както видяхме в статиите за имотите и младежката безработица), този договор е счупен. Партията се нуждае от нова легитимност. И тя я намира в национализма.

Ако не можеш да обещаеш на младите по-добър живот, им обещаваш „Велика Китайска Мечта“, „Обединение с Тайван“ и „Отмъщение за века на унижението“. Външният враг (САЩ, Япония, „Запада“) става жизнено необходим, за да се отвлече вниманието от вътрешните провали.

„Вълчата дипломация“: Как да загубиш приятели

Този вътрешен натиск роди феномена на „Вълците воини“ – китайски дипломати, които вместо да преговарят, обиждат и заплашват домакините си. Резултатът е катастрофален за Китай:

• Европа се събуди и вече вижда Китай като „системен съперник“.
• Съседите (Япония, Южна Корея, Филипините, Индия, Виетнам) се обединяват във военни съюзи със САЩ, създавайки „обръч“ около Китай.

Заключение: Опасността на „Peak China“

Историците предупреждават, че най-опасните държави не са тези, които са във възход, а тези, които са стигнали пика си и започват да падат. Германия през 1914 г. и Япония през 1941 г. са действали от страх, че „обръчът се затяга“ и бъдещето работи срещу тях.

„Стратегическата компресия“ прави Китай непредвидим. Когато една суперсила се почувства притисната в ъгъла от собствената си демография и икономика, тя може да реши да счупи масата.