[Фронт II / Тема 8] Краят на златната ера: Защо китайската икономика вече не може да расте бързо?

В продължение на 30 години Китай беше икономическият спринтьор на света. Растеж от 10% годишно се приемаше за даденост. Но днес спринтьорът се е запъхтял.

Световната банка и МВФ прогнозират забавяне на растежа до 4.5% през 2025 г. и още по-ниско в бъдеще. За зряла икономика като САЩ това би било успех, но за развиващ се Китай това е проблем. Защото китайският социален договор се крепи на обещанието за постоянно забогатяване.

Защо машината спря? Отговорът е в структурното изчерпване на модела.

1. Краят на "демографския дивидент" (Евтиният труд изчезна)

Цялото икономическо чудо на Китай се градеше върху една проста формула: безкрайно количество евтини работници, идващи от селата. Това кранче пресъхна.

• Заплатите: Днес средната заплата в китайските крайбрежни градове е по-висока от тази в Мексико, Виетнам или Индия. За една западна компания вече е по-евтино да произвежда в Мексико (и да е близо до САЩ), отколкото в Китай.
• Липсата на хора: Спомнете си Тема 1. Работната сила намалява. Фабриките вече не могат да намерят хора, които да работят за жълти стотинки.

2. "Капанът на средните доходи"

Китай се сблъсква с класическия икономически капан. Лесно е да пораснеш от бедна до средно богата държава, като строиш пътища и шиеш тениски. Трудно е да станеш богата държава. За това се изисква иновация, висока производителност и вътрешно потребление. Китай се опитва да направи този скок (чрез електромобили и чипове), но автократичният модел и държавният контрол задушават иновациите.

3. Износът вече не е спасение

Досега, когато вътрешната икономика закъсаше, Китай просто изнасяше повече стоки към Европа и САЩ. Този път е затворен.

• Търговски войни: САЩ налагат мита. Европа започва разследвания срещу китайските електромобили.
• Friend-shoring: Западните компании местят производството си в "приятелски държави" (като Индия и Виетнам), за да не зависят от Пекин.

4. Прекомерното инвестиране (Законът за намаляващата възвръщаемост)

Когато построиш първата магистрала между два града, икономическият ефект е огромен. Когато построиш петата магистрала между същите градове, ефектът е нулев. Китай наля трилиони в инфраструктура (вижте Тема 7 за LGFVs). Сега страната е презастроена. Всяка нова инвестиция в бетон носи все по-малка възвръщаемост и все по-голям дълг.

Заключение: Новата нормалност

Китай не е пред крах, но е пред болезнена трансформация. Епохата на лесните пари приключи. Оттук нататък Пекин ще трябва да разчита на вътрешното потребление на собствените си граждани. Но както видяхме в предишните статии – тези граждани са застаряващи, задлъжнели и уплашени за спестяванията си. Китайската икономика навлиза в дълга зима. И светът трябва да свикне с мисълта, че "двигателят на глобалния растеж" вече работи на бавни обороти.