[Фронт I / Тема 2] Провалът на "Три деца": Защо китайските жени казаха "НЕ" на Партията

Когато през 2016 г. Китай официално отмени "Политиката на едно дете", светът очакваше бейби бум. Не се случи. През 2021 г., в паника от статистиката, Пекин отиде още по-далеч и разреши семействата да имат по три деца. Държавната машина се задейства – лозунги, данъчни облекчения, пропаганда за "щастливото голямо семейство".

Резултатът? Глухо мълчание. Раждаемостта не просто не скочи – тя продължи да пада свободно. За първи път в историята на Китайската народна република, волята на Партията бе игнорирана масово.

Защо една нация, известна с дисциплината си, отказа да изпълни тази "поръчка"? Отговорът не е политически, а икономически и социален.

Икономиката на невъзможното родителство

Да отгледаш дете в съвременен Китай е скъпо удоволствие. Според института YuWa Population Research, Китай е втората най-скъпа страна в света за отглеждане на дете (спрямо БВП на глава от населението), отстъпвайки само на Южна Корея.

• Образователната надпревара: Китайската образователна система е брутална. За да има детето шанс за добър университет, родителите плащат луди пари за частни уроци, школи по изкуства и спорт още от детската градина. Това е т.нар. "involution" (neijuan) – бясно въртене в кръг без реален напредък.
• Жилищният капан: В големите градове като Шанхай и Пекин един апартамент струва колкото 40-50 годишни заплати. Младите семейства често живеят с родителите си в тесни жилища, където физически няма място за второ, камо ли за трето дете.

"996" срещу семейството

Как се гледат три деца, когато работният график е "996" (от 9 сутринта до 9 вечерта, 6 дни в седмицата)? Китайското икономическо чудо бе построено върху гърба на евтиния и наличен труд. Корпоративната култура изисква пълна отдаденост. За една работеща жена бременността често означава край на кариерата или понижение. Държавата иска деца, но работодателите искат роботи. В този конфликт семейството губи.

Бунтът на жените и "Lying Flat"

Най-големият провал на Пекин е, че не разбра промяната в мисленето. Съвременните китайки са образовани, амбициозни и независими. Те не искат да бъдат просто "машини за възпроизводство" на държавата. Младото поколение възприе философията "Tang Ping" (Lying Flat / Да легнеш по гръб) – отказ от бясното преследване на кариера, пари и... семейни задължения. Това е тиха съпротива срещу смазващия социален натиск.

„Ние сме последното поколение“ – тази фраза, изречена от млад мъж по време на COVID локдауните в Шанхай, стана емблема на демографския нихилизъм. Когато бъдещето изглежда несигурно, създаването на наследници не е приоритет.

Заключение: Системен бъг

Опитът на Китай да "планира" раждаемостта така, както планира производството на стомана, се сблъска с човешката природа. През 1980 г. Партията нахлу в спалните на хората, за да спре ражданията. Днес тя се опитва да влезе пак, за да ги стимулира. Но доверието е счупено.

Провалът на политиката за "Три деца" е урок за всеки социален инженер: Можеш да построиш завод за 10 дни, но не можеш да накараш хората да създадат живот с партиен декрет, докато икономическата среда ги задушава.