[Фронт II / Тема 9] Изгубеното поколение: Защо младите в Китай свалят дипломите и обличат доставчишки униформи?

В продължение на десетилетия социалният договор в Китай беше прост: "Учи здраво, изкарай високи оценки, влез в университет и ще имаш осигурен живот в средната класа." Родителите инвестираха всичко в образованието на децата си. Държавата построи стотици университети.

Днес този договор е скъсан. През 2024 г. рекордните 11.7 милиона студенти завършиха висше образование. Те излязоха на пазар на труда, който не ги иска. Официалната младежка безработица (16-24 г.) се колебае около 15-16%, но реалността е много по-сурова. Едно цяло поколение е изправено пред избора: да работи във фабрика за жълти стотинки или да разнася храна, въпреки дипломите си за инженери и филолози.

Синдромът на "Конг Иджи" (Kong Yiji)

В китайските социални мрежи се роди нов културен феномен, базиран на стар разказ на писателя Лу Сюн. Героят Конг Иджи е пропаднал интелектуалец, който носи дълга роба (символ на образование), но е толкова беден, че проси храна. Той е твърде горд, за да работи физически труд, и твърде ненужен, за да работи като учител.

Днешните китайски младежи масово се идентифицират с него. Те казват: "Дипломата е моята дълга роба. Тя ме държи окован." Те са свръхквалифицирани за работните места, които икономиката предлага (в заводите и строителството), но няма достатъчно места в офисите, защото Пекин смаза технологичния сектор (Alibaba, Tencent) и частното образование – двата най-големи работодателя за младите.

Статистическата гимнастика

Колко зле е положението? Толкова зле, че Партията спря да говори за него. През лятото на 2023 г., когато младежката безработица достигна рекордните 21.3%, статистическото бюро просто спря да публикува данните. Шест месеца по-късно те се върнаха с "нова методология" (изключваща студентите, които търсят работа), която магически свали процента.

Независими икономисти, като професор Джан Дандан от Пекинския университет, изчислиха, че ако включим и младите, които са се отказали да търсят работа и живеят при родителите си, реалната безработица може да достига стряскащите 46%.

Новата професия: "Деца на пълно работно време" (Full-time Children)

Липсата на перспектива роди професия, която звучи като виц, но е реалност. Милиони млади хора се връщат в домовете на родителите си и стават "Full-time Children". Те получават "заплата" от майка си и баща си, за да чистят, готвят и да им правят компания. Това не е мързел. Това е икономическо отчаяние. За родителите е по-евтино да издържат децата си, отколкото те да гладуват в големия град.

Политическият кошмар

За Комунистическата партия това е най-опасният сценарий. Историята учи, че революциите не се правят от гладните селяни, а от разочарованите, безработни висшисти. Когато имаш милиони млади хора с амбиции, енергия и много свободно време, но без бъдеще, ти седиш върху буре с барут.

Си Дзинпин призова младите да "изядат горчивината" (да търпят лишения), както той е правил през Културната революция. Но поколението на iPhone и TikTok не иска да яде горчивина. То иска обещаното бъдеще, което му беше отнето.