[Фронт III / Тема 14] Южнокитайско море: Бурето с барут, което може да взриви света

Представете си морска магистрала, по която минават 3 трилиона долара търговия всяка година. Енергията за Япония, стоките за Европа, петролът за Китай – всичко минава оттук. Който контролира Южнокитайско море, той държи икономиката на Азия за гърлото.

Днес тези води са сцена на най-опасната игра на нерви в света. От едната страна е Китай с неговата „Линия на деветте тирета“ (Nine-Dash Line). От другата са съседите му (Филипините, Виетнам, Малайзия), подкрепени от САЩ. Една грешка, един сблъсък на кораби и Студената война може да стане гореща за минути.

Историческата претенция: „Всичко това е наше“

Пекин претендира за суверенитет над почти цялото море (около 90%), позовавайки се на стари карти. През 2016 г. Международният съд в Хага отсъди, че тези претенции са незаконни. Реакцията на Китай? „Ние не признаваме това решение.“

Вместо да се оттегли, Китай започна да строи изкуствени острови. Върху малки рифове и скали бяха излети тонове бетон, превръщайки ги в непотопяеми самолетоносачи – с писти, радари и ракетни установки.

Войната в „Сивата зона“ (Grey Zone Tactics)

Китай не използва бойни кораби, за да завзема територии. Това би предизвикало война. Вместо това, Пекин използва тактиката на „сивата зона“ – действия, които са агресивни, но са малко под прага на военен конфликт.

Инструментите са:

1. Бреговата охрана: Китайските катери са по-големи от бойните кораби на съседите си. Те използват водни оръдия с такава мощ, че могат да огънат корпуса на филипински кораб или да наранят екипажа.
2. Лазерите: Използват се ослепяващи лазери военен клас срещу пилотите и моряците на други държави.
3. Морската милиция: Това са уж рибарски лодки, но с подсилени корпуси и екипажи, които работят за армията. Те се струпват на „рояци“ и блокират достъпа до рифовете, без официално да са военни.

Защо Филипините са „спусъкът“?

Най-голямата опасност е свързана с Филипините. Манила има Договор за взаимна отбрана със САЩ. Това означава, че ако китайски кораб потопи филипински съд или убие моряк, Вашингтон е длъжен по договор да се намеси военно.

Китай знае това и играе на ръба на бръснача. Те блъскат кораби, пръскат с вода, засичат пътя – тестват докъде могат да стигнат, преди Америка да каже „Стига“. Това е игра на „страхливец“ (Chicken game) с ядрени сили.

Заключение: Инцидентът, който чака да се случи

В Южнокитайско море няма „гореща линия“ и правила за безопасност, които работеха по време на Студената война между САЩ и СССР. Един пиян капитан, една грешна маневра или един свръх-агресивен пилот могат да предизвикат верижна реакция, която никой не иска, но никой не може да спре.

Китай вижда контрола над морето като свое право. САЩ го виждат като заплаха за свободата на корабоплаването. И двете страни не са склонни да отстъпят.